В полето на илюзиите крачи
едно момче с повдигната яка.
В небето облачно
то ярко слънце вижда
и в тишината ясно чува
мелодията на сърцето си.
Къде го води тази ненаситна жажда
на неукротимото въображение ?
До извора на радостта
или към нова недостъпна цел?
Най-силни са илюзиите
в прегръдката на пролетта,
но как да се освободи
от нейното опиянение,
от мириса на нов живот
и от примамливия хоризонт
на бъднината?
В илюзията крачките са леки и широки…