Когато се подготвям да обичам
дали това е миг от Вечността?!
Когато боса по тревата тичам
и пия капки сутрешна роса
дали надмогнала съм суетата,
дали надвила съм във мен страха
от мрачния провал?! Тя, Красотата
все още дреме в моята Душа
и чака знак да се роди отново,
чрез мен да се излее във света.
А питам се - била ли съм готова
преди?! Ами сега?! Тя, Любовта,
не пита кой, кога, какво, връхлита
като свещенодействие в олтар
и всички страхове във миг помита.
Пред нея коленича - Божи дар!
14.03.2018 г. ЕЛИА
София