Сълзите ми се стичат като буйна река
и се питам: "Къде сгреших, Боже,2 Кажи?"
Аз издигам своя глас към тебе сега.
Сърцето ми ранено на теб принадлежи.

А ти ми даваш утеха, че и това ще мине.
Да не свеждам глава, щом ти ме крепиш.
Пазиш духа ми, Господи, да не се срине
и с прободената си длан ти ме държиш.

Знам, че няма да е лесно и пътя е трънлив
и няма място за тревога щом ти си до мен.
Защото, Боже, ти си реален, истински и жив.
Победител е този който в твоята кръв е роден.

Ти знаеш, Татко, през какви бури минавам.
Но, ти ме пазиш и не ще ме оставиш в беда.
Дори с кървяща душа аз любов ще раздавам
и ще следвам стъпките ти и всяка твоя следа.

Ти ми даваш товар, колкото мога да нося.
и то толкова, Боже, колкото е моята сила.
Аз от тебе прошка и смирение Господи прося.
И на сигурно място в скута ти бих се скрила.

А сега те моля, Святи Душе, изпълнена с вяра...
Да ме закриляш и водиш с твоята Вечна любов.
Да събарям прегради и всяка атака на звяра
и в сърцето си да чувам само твоя бащински зов!

автор - Красимира Димитрова