Макови полета се простират

оттук до синтетичния безкрай,

мечтите ни във тях умират

- простреляни сърца във маковия май.. .

Усмивките с пречупени крила

в пръстта политат като мъртви птици,

свисти във въздуха отровната стрела,

усмихнати издъхват покосените редици.

Отгоре слънцето пече горчиво,

копията му летят с безумен блясък,

попарените цветове застиват

с прощална песен във изгарящия пясък!

Жаждата души гърлата

със костелива, мършава ръка,

без о̀си падат колелата

и път неизвървян засипва го праха.

Макови полета с ален изстрел

пронизват бягащия хоризонт,

вятър свири между падащите лѝсти

в безбройни макове под кървавия небосклон!

гр. София, 24.01.2017 г.