Животът ми
е като хълм нагоре
и мъча камък-грижи да кача.

Върхът е
шапка и стои отгоре,
където искам да се закача.

Стоя под него...
Уморен се взирам
нагоре - към върха, като Сизиф.

Във мисълта си
радост аз съзирам,
защото страдам, но съм още жив!