Октомври ми предрече есента.

Невидима и тиха - като песен.

Със сладки сокове изпълнена лоза,

и с аромат на дюли - във килера.

Октомври ми нарича есента.

А вятърът дъжда довява.

Отиват си последните ята.

А с тях не тръгнаха добрите ми надежди,

че зимата ще хлопне три врати,

ще бъде кратка и недоловима.

След всяка следваща врата

ще има видело... ще има.