В снега поникна цвете

със тяло на момиче -

коси от ветрове

и устни на кошута.

Докосваше снега

със бледи рамена.

Очите й горяха

от огън несънуван.

А вълците крадяха

онази нежност снежна

от бледите й длани,

онази руменина

по скулите избила.

Те бяха зайци във

вълчи кожи,

но как да разбереш,

когато са захапали

до кръв луната

и гръдта

на цветето жена.