Изцеление

Пораствам в себе си като дърво!

Забивам жили, листя стари клони,

гърми по мен озоновото общество

и ехото му жалко ме догонва.

Друидата, която диша в мен,

със ангела ми се сговаря, но без дата;

дали във пек или във ден студен

троицата ни крепне, по` е свята.

Не питам другите къде, какво и как!

Защо печелят и какво терзаят...

Как земните слуги посипват пепелта

след тях и в тях, в душите им назаем.

Не съм се клела пред човека слаб,

неволите приемах и възпявах,

не вярвам в блед кумир или в петак –

на Димчо в стиховете се изравях.

Наистина съм орех, стар и прашен!

Посмейте се!... Но имам вкус горчив,

затуй отпивам щастието си, когато

под сянката ми грешник млад заспи...