Попита ме дали това е любовта.
Отсреща наблюдаваше морето.
В очите ти видях – не съм сама,
приключи се със болката проклета…
На рамото ти времето сънуваше
прекрасен сън със мирис на море…
Далечни бяха нощите будуващи,
повярвах, че това не ще умре…
Не вярвам още, няма да се дам.
След всеки допир трудно оцелявам.
Обичам те, това го знам
и ще опитам да не се предавам…
Хиляда истини със времето разбрах
Хиляда пъти казвах „Не, не мога“,
но утрото е мъдро – проумях.
Това си ти, обичам те, за Бога…
Макар, че дяволът по-много е намесен.
Едва осъмвам, всеки ден е наказание…
Не си ми обещавал да е лесно,
Поредното безумно изпитание…
Стените се набръчкаха от тишина.
Душата ми едва те е събрала…
Въпросът ми е само – „До кога?“,
ще мога да остана още цяла…
Сълзата ми е майка на река,
събрала всичките вълнения…
Сега съм сигурна - това е любовта!
Обичам те, без капчица съмнение...