Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час,
вдъхновен от непонятен порив.
Хор от мигове с бълбукащ глас
за любов неспирно ти говори.
И понесъл раница мечти,
хълмове на щастие катериш.
Със хвърчилото на радостта литни
над тревите... за да се намериш.