Тази зима съм лисица с дълга рижа опашка

и мятам звезди в коша на необята.

Храня се с ангели, захвърлени от грубата ръка

на съдбата

и не сънувам светли сънища.

Хралупата ми е дом за прилепи-

напомнят ми за онази нощ,

в която се слях с тишината

и полепнах по душата ти, мамо.

Откакто си там, аз съм лисица-

толкова зла, че даже малките ми ме хапят,

а аз крада лунни бликове

и с тях изписвам името ти

 по огледалната повърхност на езерото.

Така ще те запомня.