В огледалото- вълци,

някъде падат вагони от вятър

със лисичи опашки в небето.

Тъмно, а очите зелени

потъмняха от думи,

заваляли с последния сняг.

Есенно гали последната дума

уморените корени на дъжда.

Те се сляха със птиците

като ангели паднали

на студената пръст.

И се счупи надеждата

на парчета стъкло-

не раняват, а светят

когато последният таралеж

набоде със иглички света.