Не успяваш с различията
благоприличен, сприхаво нежен,
учудващо непознат...
А в очите ти - тих пристан,
приютил някак тъжно зимата.
Но палещи - слънчев лъч,
и горещи - кестени в топло огнище.
А по тях се топи всяко ледно дихание...
В две топли сълзи, неустояващи
ритъма вляво.
Тръгваш си?! Пренаписвайки времето
върху парченце книжна салфетка,
попило сълзите.
С няколко думи резки
рисуваш мен...
И се обръщаш ребром.
Да не видя как плачеш на тръгване.
Но те усещам с сърцето си.
Остани... Остани себе си... в мен.
Всичко останало е грешка.