1.  Прозорец

Някой дръпна със замах пердето

и прозорецът помръкна,

пробляснаха стъкла смутени,

лъч посърнал се промъкна.

Във рамка на тъга застана тъмният прозорец,

блестял пред слънчеви съдби,

през този час скърбеше той затворен,

течаха тънки струйки

по мълчаливото стъкло изгубило простора . . .

Отсреща светлините

играеха последен валс,

сърцата стъклени въртяха се

в прощален танц,

забързаните стъпки към вечѐрния портал

отлитаха по пътя си избран.

Бакъреното се стопи в мастило,

разтвори се вълшебния килим,

тишина разпери се попила

слънчевия сноп любим.

Мълвяха без лъчи стъклата,

приели лунен сребърен обков

в мечта за светлата позлата,

очаквана във ново утро радост

очаквана надежда за изгряващия ден готов!

с. Орешец, 03.05.2017 г.