Тук още дълго ще цъфтят лалета,

в градините отдавна изоставени.

В чиито спомени се смееха хлапета,

а днес дори от Господ с забравени.

Ще има още много пролети,

красиви есени и тежки зими.

Небето ще огласят птичи полети,

но хората едва ли ще ги има.

Заключени врати ще дремят тъжно

в едно очакване безкрайно.

Самотни и на никому ненужни,

за гостенин надяващи се тайно…

Загледани към двора, дето още

навярно дълго ще цъфтят лалета.

И ще сънуват във съня си нощем

смеха на тръгналите си хлапета…