<div>&ndash; Поете, стих ми даде,&nbsp;</div>
<div>но ще ми дадеш ли своето сърце?!</div>
<div>Че моето без него силно страда,&nbsp;</div>
<div>а с любовта ти леко би било, като перце.<br /><br /></div>
<div>&ndash; Знай, красавице, сърцето на поета</div>
<div>не принадлежи на никоя жена.&nbsp;</div>
<div>От велика Муза е заето</div>
<div>и на нея верен е дори в смъртта.&nbsp;<br /><br /></div>
<div>Тя в хиляди лица ще се представи&nbsp;</div>
<div>пред неговите в нея влюбени очи.&nbsp;</div>
<div>Стих след стих той нея ще прославя.&nbsp;</div>
<div>Величието нейно. Не твоето &ndash; уви.&nbsp;<br /><br /></div>
<div>Но ти не тряба да го обвиняваш&nbsp;</div>
<div>или любовта към него да отричаш.</div>
<div>Можеш само да го обожаваш,&nbsp;</div>
<div>а той понякога да те обича.<br /><br />Из стихосбирката "Безвремие"&nbsp;<br />На Росен Николов&copy;</div>

uFeel.me

Сърцето на поета