Любовта за някои е чудо, 

за други пък е дълго чакан гост, 

но всички знаят, че е лудост

и щом посрещат я –  ѝ вдигат тост. 

И канят я отворили сърцата си, 

предлагайки и всичко дето имат те, 

а тя се настанява, като у дома си –

копнеж, въздишки, РЕВНОСТ са  канапе. 

Да изчезне изведнъж е друго нейно хоби. 

И хазяинът на този дом 

разбира, че в сърцето му е станал обир, 

а след обира настанал е погром. 

Сълзи и болки, всякви клетви, 

отричане завинаги от любовта, 

но тез създания човешки, клети

копнеят пак за всичкото това.

Из първата ми стихосбирка "Безвремие" 
Автор Росен Николов©всички права запазени