Аз помня само другия ти образ,
аз помня само другото лице,
което в нежност потопи ме,
аз помня само лудото сърце . . .
Аз помня как стовари се пороя
със непознатите разперени вълни,
как заискриха миговете мои,
слънце във небе, небе където не ръми.
Аз помня само вихрените стъпки
във водопад – във него дават среща
моите реки,
сърцата тук в прегръдката потръпват
и сеят цвят след цвят във плодните лехи . . .
Аз няма да запомня сянката,която долетя
със изкривените и сгърчени уста,
сянката със падащи пера
посипали пътеката към пропастта!
Забравени за мен ще са мъгливите завои
в гърчовете на предадения спомен,
кръв блика там от обгорелите пробои
и влачи тяло трепетът бездомен . . .
Забравени във отлетелите минути,
потъват облаците мокри,
забравена е есента, която красотата
срутва,
разпада се във паметта ми
времето на стъпкани цветя във локви . . .
Аз ще запомня само миговете
на прекрасен унес,
сред тях блестящите безбройни капки,
там песента ми леят всеотдайни струни
за дар безценен в безценни мигове изпратен!
гр. София, 16.07.2017г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me