Захвърлих всички ветрове
на закачалките, вселенски драки.
Съблякох дните от умореното небе
и поднесох ги във дар на мрака...

Разкъсах слънцето, тази гореща пита,
нахраних се със звездната му плът.
Ожънах нивите вселенски жито
и ги засях отново... но със смърт...

Но нищо не засити моят глад,
а само го разпали нажежен...
А бях погълнал вече всеки свят -
тогава алчно зъби впих... във мен...

29.01.2017.

Георги Каменов