Не мога да отвърна с нежни ласки
на приказния пурпурен живот,
сияещ страстно под божествен свод
по-пъстър от шедьовър с чудни краски.
Не мога да наситя глад за още,
за повече божествени струи,
изливащи от благодат лъчи,
в които къпя се с наслада ноще.
Съдбата ми така е отредена,-
прегръдката ми да е мир, вселена,
сторваща безпаметна премала.
Душата ми живее на предела,
на границата там, на вододела,
дишаща единствено възхвала.
Стефан Стефанов
23.03.2018 ГББГ