Ще ми простиш ли, или ще заспя,

с акордите на пролетните вишни

и с всеки слънчев лъч ще заръмя

в прегръдката на нежните ти мисли?

Ще бъда гост в краткия ти вик,

едно пиано в мен отдавна свири,

с една свещичка ще напиша стих,

че те обичам, че сме още живи.

И няма ден или пък късна нощ ,

в които ти за миг не ме прегръщаш,

докоснал полета лъчист във мен,

ти с мен доволен тихо се завръщаш.

Поспри! Недей си тръгва уморен,

по оня път отъпкан след години,

ще дойдеш пак неканен като мен,

и пак неканени ще сме щастливи.