Градината от облаци бухлати
в каймака е на времената цветни!
Със тъмнокоса грива Нощта изгрява
със люлка за мечтите ни вълшебни!

Душите ни са устни от любов,
лалета са във танцовия скок!
Те скитат към светли върхове
в мъгли, във дъждове и в снегове!

Небето ожаднява страстно за морето
и вливаме се в нежно съвършенство!
Нощта бълбука в синьо, звездно наметало
и времето се спира в мигове прекрасни!

Изгревът е морска пяна със надежда
за делфиновата ведра, мила песен!
Бродят капчиците обич във очите,
пълни с изваяния на ярките искрици!

Радостта прегръща Лунната пътека!
Удоволствието омагьосва ни лицето!
Прегръдките естетично ни говорят
с възклицанията топли, свежи и любовни!

Ведра нега ни привлича силно
в пламенната медена възхита!
И обсипваме снагите със целувки
на любовната ни кехлибарност чудна!

Тържествува символична хармоничност
с еротично звездната магичност,
със духовни полети, копнежи
и със творческите, мъдрите стремежи!

Красотата ни докосва със сияние,
със екстазите и волните мечтания,
а прекрасната ни, фина артистичност
с мъдростта е мяра фантастична!

Времето лети със чудни звездолети!
Свободата си избира астронавтите вълшебни
и чаровната, ведра и приятелска ръка
носи щастието, смисъла във вечността!

Игнорираме преспите със снеговете
с пролетната чувственост и прелест,
със дихание на влюбени морета,
със усмивки, светнали небесно!

Зачертаваме тъмнината с мрака
със светлините свежи във сърцата
и звучи знаменателна Зората
в творчество с любов в дъгата!