Грозната брутална елегантност
застана пред естествената чиста хубост
и изсъска: „Що ще ми речеш
със жълтите стотинки в джоба,
с парцалите ще си умреш,
със кръпките ще лъкатушиш чак до гроба!”
„ С кит и гримове съм подредена,
скъп парфюм за стряскащи пари,
пердето спускам си пред мене
и в занаята всичко ми спори.
Спонсорите ми са със дузини,
чувствата – дебелите пари,
любовта ми се измерва с лимузини,
в будоари и шампанско до зори!
В занаята всичко има ценоразпис,
хубостта със пачки се купува,
с пачки влиза се в избрана каста,
пачките навред лудуват и ликуват!
Синтетиката властна завладява
със силиконовите красоти,
синтетиката щедро подновява
със новите невиждани черти . . .
А ти оръфана ми Пепеляшке,
на к’во изобщо се надяваш,
с романтики ненужни ще се лашкаш,
сърце безплатно ще раздаваш?!
Без грим и пух ли ще я караш
в невзрачното,безличното кьоше,
живота си пилееш,
кога ли чичковците ще набараш
в седалка мека на Бентли, Майбах
или на Порше?!”
Така нареждаше със болни фрази
накичената елегантност със продадена душа,
а хубостта подмина грозната омраза,
нахлузила си фалш и силиконова лъжа . . .
х х х
Напудрена и куха вариантност
прикрива грозния бодил,
хищна, алчна арогантност,
кит дебел върху ръждивия резил!
Накрая идва епилогът,
след кича – тъжния урок,
зад розата наднича глогът,
зад празен лукс боде дълбокия порок!
гр. София, 26.07.2017 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me