Душата ми не скита безпризорна,

тя винаги е в шепите на Бог,

съгряващи я с благост животворна

за чиста вечност истински залог.

А полетът ѝ сякаш е наслада,

разляла се всред звездна благодат,

по-свежа и от утринна прохлада,

наричана от някой дивен свят.

Душата ми от дарове прелива.

В сълзи обляна, истински щастлива,

разтърсена до крайния предел

от чудото на Твоята вселена,

от Тебе Боже тихо сътворена -

не ще поиска никога раздел.

Стефан Стефанов

24.03.2018 ГББГ