Тази пролет прегракнаха птиците,

заваляха като стих със дъжда,

той е вързал небето със панделка

и ми дава от свойте сълзи -

да ухае на думи и капки

в побеляла до цвете душа,

да вали радостта,

а пък устните топли и светли

да се стапят при допир с дъжда.

Уморени поети вървят под дъгата,

сплели длани в онзи древен венец-

от вечерята с Господ откраднат

и наречен да бъде последен.

И не вярваш, че ти си ми кратък,

избуял от очакване миг,

приземил тишини и мълчания,

паднал ангел от мойто небе.