Уморена от скитане се превръщам в луна.

Няма дълго да светя. После ще бъда трева.

Тези странни приумици ме разсмиват на глас.

Кой и как ми повярва, че съм писък и плач?

Ще търкулна монета по ръба на нощта

и ще тръгна по нея да намеря съдбата.

Още скитам, но дланите парят от вятър.

Някой дълго е чакал да го хвърли по мен.

И е чакал, и плакал, а пък аз съм се скитала.

Изгоряха звездите ми във огнище от стихове.

И сега със надежда, че ще падна на меко

скачам смело от облака и сънувам надежда.