Когато трябваше да науча що е поезия,
аз на учителката между краката гледах
и по детински се плезих.
Сега, уж стихове пиша, за да отложа наближаващата деменция,
т.е. прилагам си автолирична превенция.
Вдигнал нос от това си деяние,
летя нависико като надут със слава балон.
Над тези съм, дето пишат за препитание,
защото по мен въздишат гърди млади от силикон.
Пуша самотен на балкона си тесен,
почесвам се по врата и търся рими.
Не от всеки текст получава се песен,
но моите просто са неустоими.
В тях щъркели тракат с човки,
от любов жабите крякат,
но понякога става неловко -
от думите ми слушателите по нужда приклякат.
След края на всяка моя песен
ме залива лава от овации,
но за да избегна линча словесен,
готов съм да изплатя за мъчението репарации.