Потънала в окото на изгрева

се стапям в него

като бреза люшната от вятър,

като изплашена сърна,

бягаща от вълци.

Кожата ми блести на слънцето

от капчици пот или може би сълзи,

които най-странният звездопродавач

ми остави от дълбокото

на една светла душа

скитаща за мене.

Сега иска да ми продаде звезда,

но само ако отрежа косите си,

за да направя гнездо за дланите му,

които са птици, копнеещи за ветрове.