Не съм бяла. Не съм нежна.

Нито чиста. Нито светла,

но помня онзи изгрев,

който запали по смуглата кожа

със устни и длани.

Обичам цветята,

но не съм цвете за мирисане.

Един ден ме накара да цъфна

в бели и розови въздишки.

Исках да бъда кокиче,

което те буди за пролет,

а съм само една непостоянна

и вятърничава жена,

която се вкамени по кожата ти

и не иска да си тръгне.

Трудно казвам сбогом,

но някога ще се сбъдна

на нощтта в онези треви,

от които няма връщане.