Тъмнината се срути, разляха се облаци

по земята размекната от сълзи и треви.

Светлината порасна като цвете в дъбрава.

Скитник мина, донесе вода.

Откъде си? Забави се. Бързай към мене,

че тревата прорасна по цялото тяло.

Аз съм странница поникнала от земята,

хранена от дъжд и надежди.

А пък ти си ми онзи разчупил калта

на снежинки от нежност и вяра,

любовта си подхвърлил към онази звезда

пламнала в огъня на тъмната ми душа.