И ако сънуваш небе във коси на момиче,

вятър кацнал на облака с моите очи,

сподавена мелодия като вик на кошута -

значи била съм аз.

Дошла съм след дългото скитане

по пътищата на тъмна съдба,

озверяла от обич недосънувана,

със копнеж за онази твоя сълза,

от която в сърцето поникна кокиче

и заплака с последния сняг.

Пролет моя, нека се сбъдна

в края на зимата

в къс небе от очите ти,

в стрък надежда прорасал по рамото,

в шепа обич от устни проходила,

във вагон от сълзи само за мене изплакани.