Не се страхувай от дъжда в очите.

Тя и нощта се сбъдна в стихове,

а залезът закапа като капки мед

в зениците, които виждаха

онази пролет сбъдната.

Не се страхувай от зелените треви,

в които ще потъна някога.

Ще ти оставя стръкче нежност,

а устните... Тях ще помни вятъра.

Не се страхувай от снега

проходил в тишината ми на пръсти.

Ще стана светла, а пък черната душа

ще се превърне във снежинка бяла.

И за последно ти донесох пеперуди -

да те изгарят с тежката нега,

покапала от нежното ми тяло,

дори когато няма сбъдване.