Когато страховете се надвесят

над светлите ми сънища,

се връща онзи ангел на надеждата

и ме разтърсва грубо.

Къде е вярата ти в нежността,

във светлото,

във писъка на ветрове и птици?

Тя обичта не ще поникне

сред плевелите

на съмнението.

И щастието ще се върне

единствено когато облаците

прогониш с щедрата си длан,

разхвърляни във вечността на стихове.

И вярвай още във онези дивите- коне

във твоята душа, ранени в залеза,

но полетели към устни и небе.