Истанбулският конвент

сатър размахва над главите,

пред залата човешка черен диригент

излива смъртни звуци във душите...

 

Истанбулският палач

подготвя нови ембриони

за рай, където нямаш право и на плач

под удара на нечовешки легиони!

 

Мътят във разплетено гнездо

усойници чудовищно яйце,

кове се уродливото блюдо

и в него безподобното лице...

 

Прошумоляват сиви мантии

с кинжали мушнати под тях,

простира хищната ръка „гарантът”

творец на кости с пластовете прах...

 

Кога ще дойдеш Овертон

или си вече между нас

да ръсиш твоя си озон

във клонинговия захлас?!

 

Ръкопляскайте водачи

на умопобъркани неща,

на скелети потракващи във здрача

и траурна въздишка на пръстта!

 

Истанбулският конвент

крила разпъва с пъклен план,

хипнотизиран е фаталния момент

в мига му погледи зоват

за тъй спасителната бран!

  

Вдигнете полковете, храбреци,

тръгнете в битка за вековната си памет,

за свят събрал съкровища без подлеци,

развявай, обич, най-прекрасното си знаме!

 

гр. София, 27.01.2018 г.