Още малко и ще съмне,
но дано е хубав ден,
та да цъфне и да звънне
нещо в теб и нещо в мен...
Цяла нощ съм край дувара...
Падна върху мен слана
и разбуди болка стара
откъм лявата страна.
Уморих се тук да чакам
ласкавите ти слова.
Студ скова ме, зъби тракам,
а не знаеш за това...
Снощи взех да та рисувам
върху бялата стена,
но пък (за да не рискувам)
та не ща като в съня.
Искам ти да ми позираш —
(до хептен съм вдъхновен) —
не кусури да намираш
на художника у мен.
Теб красиво ша извая,
както сам съм тъ видял,
пък ку ще ѝ най-накрая
да изгасна във печал.
Позовѝ меня по име,
ама тихичко, едвам
и в Небраска заведѝ ме,
дето всичко ша ти дам!