отива си денят – до кокал
билети за спектакъл недовършен
надничат през прозореца
боли
кибритът е усетена илюзия
запалена цигара от сълза
преструва се че може да
дими
съветът на очите е да спре
сърцето да разплита всяко чувство
че с огън само трудно се кове
ковачи много
малко е изкуството
във локва плаче ловък розов облак
че сивото е много демоде
обувки по небето
калят се в безумството
на новите лъжовни цветове
а някъде
зад няколко врати
послушно е заключена нощта
която е превърнала от мрака
ръцете си във снопче светлина