Живея във Сега далеч от теб,
в прегръдката на друг зова зората,
усещам твоя вятърен ответ –
във всеки звук и знак на светлината.

Борбата водя тихо и със плам,
откривам брегове в реалността си,
а ти вървиш от времето призван
да пренапишеш пътя ни с духа си.

Китарни звуци в нощната тъма
съединяват двете ни планети,
когато съм със теб аз пак блестя,
очите ми приличат на комети.

А ти ме гледаш кротко и с любов,
душата ми прегръщаш до премала,
в живота ни сред сънища суров,
една надежда винаги е спряла.

Когато се разделяме, боли,
във костите ни вие самотата,
ала остават нашите мечти,
сред птиците кръжащи в синевата.

Ще се прекъсне този кръговрат,
свободни пак далече ще се реем,
очаква ни космически обрат,
във който като стон ще оцелеем.

31.03.2018г.
Елица