Бинтованите гърбове

издържат дълго,

та за гърбовете грижат се хуманни зверове,

които ги налагат по задъханите стълби...

Във тези грозни времена

бинтът е най-важен,

срупеи безпомощно крещят,

ридае въздухът прокажен!

За коричка днес не плачат,

а за малкото парченце бинт,

реже болката непоносима

под затягащия винт...

Докторите са далече,

останаха мехлемите при тях,

непораснал връх виси отсечен,

блуждае сиромахът плах.

Цъфти измамна пролет,

бинтовете кървави висят,

бинтован е и хлябът,

той няма сили да се моли,

косите само са без бинт,

но те не спират да косят!

гр. София, 12.05.2017 г.