Събрали се пред прага на вратата

Грехът голям и Тази със косата.

Започнали да мислят как да влязат,

в душата на Човека да нагазят.

И докато умували, видели

забити на пирони две табели:

„Аз праведен в живота си ще бъда!“

и „Не Смъртта - Животът е присъда!“

Изсмели се над таз човешка глупост,

заспорили дали това е лудост?!

А спорът им прераснал в пререкание -

кой по-голям е в хорското страдание?!

Дочул ги вътре клетникът-човекът.

Понечил да избяга надалече.

Но сякаш сам в капана оковал се

и пред Грях и Смърт в дилема озовал се.

Кое от двете трябва да избира,

тъй праведен ли трябва да умира?

Или греховен вече да живее,

бил нявга огън, просто да затлее?!

Помислил миг, решил да похитрува,

но честен бил и без да се преструва

отишъл до вратата си смирено,

отворил я и сам предубедено

поканил вътре гостите да влязат,

в душата му човешка да нагазят.

Отново спор избухнал там, на прага -

кой пръв да бъде, кой ще му приляга!

Дали човекът в грях да се окъпе,

или в смъртта си кротко да пристъпи?!

Послушал домакинът отегчено,

пък грабнал си сърцето наранено

и тихичко побягнал през гората

да търси помощ сетна от Съдбата.

А тя, прикрита в мрака, наблюдава

спорът сатанински и се забавлява.

Скочила, човечеца закрила,

в лапите си силни здраво скрила

по мъничко от Ада и от Рая -

спомен за началото и края.

Усетил мир, усетил топлината,

прикрил се във ръцете на съдбата,

човекът се приготвил да избира -

в грях да бъде или да умира?!

Вярвал, че Съдбата вече знае

и за него дупка не копае,

но греховен също не желае

сам без Бога си да не се кае!

Скочил в миг човекът, окрилил се,

сам над своята съдба смилил се.

Грабнал я в ръцете си - решено

да направи нещо отредено.

Върнал се на прага на дома си,

стъпил смело слушайки ума си.

Там Грехът и тази със косата

гледали невярващо в тъмата

и пред силата човешка изпищели,

стиснал в длан Съдбата му видели!

В миг побягнали в далечината,

не успели да отмъкнат му душата!

А човекът се усмихнал и прибрал се -

над Греховната си Смърт сам подиграл се!

Щом Съдбата той успял да си опази,

ще живее в правда - до последните талази!