Посейте

тази вечна мъдрост,

с кристална вяра

я полейте,

без вяра

никъде не тръгвайте!

Недейте!

 

Мъдростта е словоред:

„Макар да си в доволния си Ред,

не значи, че със всичко си наред!”

С привилегия на карантини,

в пързалката на серпентини

да се спасяваш, но без дух,

вторачен в собствения си кожух?!

 

Достойнството с лъжица не дълбай,

щастието не е купа със салата,

когато въздухът не стига

от разбеснелия се лай!

 

Сред манджата на жалкия гурбет

друго нещо с едни гърди е по-напред:

„В годините на уж удобния хомот

скочи и разтърси се, хукни за своето сърце,

цената виж я- тя е вечния живот!

 

Бори се, но прегърнал храбростта

дори, когато си лице в лице,

дори, когато гледате се със смъртта!

 

И знай, смъртта е път най-кратък

към Безсмъртието

и зад него няма нищо, нищо друго

по-нататък...“

 

гр. София, 02.06.2016г.