Вълните на лятото
утихнаха бавно,
прегърнаха времето
като ято на пролет.
Теменужени мислите
претвориха времето.
Звездоброят небесен
се сля с утрото
и утъпкани истини
за новия ден запяха.
За миг се търкулна слънцето
и изгря на небосвода
загърнало в пламъци
утрини жадни,
прекършили сивотата на дните,
съчки от клони надвиснали.