Дори когато подъл враг подложи ти крак,
и гробно в сърцето дъжд от несбъдване вали,
криле ти бели си сътвори от черния мрак,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори когато верен приятел ти забие нож в гръб
и от раните горчиви ледено безверие кърви,
открий с нова вяра ти от бяла истина път,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори когато смъртно ранен от свои и чужди
и осквернен от безпощадната светска суета,
агонизираш ти полумъртъв и сам в калта,
не се предавай, пак напред продължи.
Като безсмъртен бял Феникс непобедим бъди
и от всяко зло отново по-силен се прероди,
знай, щастието земно е в дребните на вид неща,
никога не го забравяй, винаги  помни това.