Не е лечима зная любовта,
тя вътре в теб остава чак до края,
а после преминава и отвъд,
по стълбичката водеща към рая.

Гори те до последния ти дъх,
разкъсва те на хиляди парчета,
изкачва те до своя звезден връх,
разпръсва те над вятърни морета.

Играе с теб на някакви игри,
във нощите те кара да пулсираш,
усещаш ли я, лекичко трепти,
копнежите си вътре в нея скриваш.

Тя шепне думи в профил и в анфас,
в душата ти изгражда все посоки,
преплита се със нежния ти глас,
застива във очите ти дълбоки.

Остава вечен път и светлина,
една надежда в костите попила,
тя е висока тайнствена врата,
зад себе си безвремието скрила.

В сърцето ти живее любовта,
облечена във вяра и надежда,
а нейната магическа съдба,
към други измерения отвежда.

31.03.2018г.
Елица