Случи се да превеждам дискографията на Линкин Парк и попаднах на песен отпреди десет години. В нея имаше толкова истина и емоция, и потъпкани мечти, и прах от нечии чувства, и в крайна сметка преди десет години същите тези, които сега плачат след смъртта на Честър отхвърлиха същият този албум и тази песен.

     Замислих се, че „метълите” не са по- различни от „чалгарите”, всеки реве за своето и ако не го получи, оголва зъби като куче и хапе ръката, която му е дала толкова много. Ако рокът не е тежък и циничен всички извръщат глави, запушват уши, отиват някъде, където има жица, секс, наркотици и рокендрол.

Осъзнах, че ако не им дадеш забавление, и на едните и на другите, обръщат ти гръб и те заклеймяват с остроумни определения.
Защото на никой не му пука колко си истински, колко си изстрадал и колко си вложил в музиката си. Пука им колко си вървежен, колко си лъскав и гръмък, колко внимание привличаш. А когато умреш е вече късно да дойдат и да ти кажат – „Ти беше прав”.

Включи микрофона и усили звука, искам да кажа нещо
Непочтените ще отстъпят когато ние дойдем
Почувствай го в гърдите си, сричките ще започнат да се редят
Хората на пътя се паникьосват и хукват да бягат
Думи на хвърчащи листове продължават да се редят
Съсредоточавам се в римите
Изцерявайки слепите, обещавайки да пусна светлината при тях

Изморени от тъмнината следваме ритъма
Скачаме, когато ни наредят
Стига толкова, искам да видя ръце, свити в юмруци
Поеми риск, върни си това, което е твое
Кажи нещо, заради което може да те нападнат
Защото ми омръзна да бъда третиран по този начин
Сякаш това, за което се боря не си струва
Сякаш тази война е с нещо по- различна
Сякаш не се грижат за богатите и не зарязват бедните
Сякаш онези, настанили се в джетовете си те разбират
Когато не можеш да си позволиш да напълниш резервоара
Тези шибаняци се смеят, осребрявайки чековете си
Искайки от теб разбиране и респект

Главнокомандващ, нервен по толкова очевиден начин
Заеквайки и мънкайки в повторението на новините
А останалата част от света, гледайки на края на деня
Се смеят и си казват: "Какво каза той?"
 (Амин)
В моята всекидневна аз гледам, но не се смея
Защото когато се надигне напрежение, знам какво може да стане
Светът е студено място, самоуверени хора предприемат действия
Трябва да реагираме, или ще ни взривят на части

Можеш да видиш десет годишни
Друго хлапе моя възраст лежи дрогирано под някакъв джип
Докарано до предела, по- късно открито да лежи под дърво
Дали си е мислил "Дали следващият ще бъда аз?"
Разбираш ли, днес войниците отсъстват
Прах се посипва от бронежилетките

Иронично е, във времена като тези ти се молиш
Баща ми, знам, че наистина го е страх
Но е твърде горд за да го покаже
Брат ми има книга, която носи с гордост
Малка, с червена подвързия и прегънати корици
На гърба той написа цитат:
"Когато богатите воюват, бедните умират"

Междувременно лидерите просто разговарят
Заеквайки и мънкайки в отговор на ужасните новини
Останалата част от света гледа на края на деня
Едновременно ядосани и уплашени, питайки: "Какво каза той?"
 (Амин)
С ръце, високо вдигнати към синьото небе
Сякаш океанът се е разтворил да те погълне
 (Амин)


Песента е базирана на световните събития по времето на управлението на Джордж Буш младши. Иронично или не, днес отново е актуална.

И НЯКАК забравяме за основната тема, четейки стиховете, връщайки се обратно искам да напомня, че не сценичното поведение или популярността правят от твореца такъв, а колко хора ще докосне с творчеството си и ще ги накара да свият ръце в юмруци.

И винаги съм смятала, че музиката е най- силната движеща единица, в религията вярваш, в политиката си убеден, но никога не би станал и тръгнал, защото вярваш в определена партия и зачиташ лидерът й. Виждали сме обаче пълни стадиони с милиони хора да "изповядват" определена идея или кауза, да си татуират цитати, лога, лица, да кръщават децата си на даден изпълнител или да променят живота и визията си заради него. И тук е мястото да кажа, че в един свят на размирици и несигурност, това е много.



Да променяш живота на хората е много, да вдъхваш кураж, когато е преизпълнен със страх е много, да показваш пътя и чрез себе си и да бъдеш светлина за някой друг е много. Много повече, отколкото един човешки живот може да създаде.