Имало един младеж, бил красив и много важен.
С власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред... и в брой плащал своите прищевки,
бил забравил че и той смъртен е, на Бог подвластен.
Срещнал го един мъдрец. Попогледнал и прошепнал:
"Няма да е все така! Замисли се... май е време!"
Пренебрегнал го младежа. Та нали сам бил успял.
К`ви ги дрънка този старец? Мозъкът му изкуфял!

Ала случило се нещо. В бизнеса се разорил, 
и загубил си главата, тоз младеж... от страх примрял.
Но веднъж както вървял си, тъжен и потънал в прах,
срещнал старецът случайно и в очите му се взрял.
"Не тъгувай! - той му рекъл - Няма да е все така!
Само трябва да повярваш, ти, в щастливата звезда!"
Този път му се усмихнал вярващо човекът млад,
и във думите човешки сложил вяра с много страст.
Също, мъдро той издумал, че животът е река,
бързо си тече, изменя често речните дъна.
За да помни че така е, нека да напише сам,
на бележка много малка, текст от стареца подбран.
Да я сложи скрита в джоба и при всеки миг желан,
да прочита със душата : "Всеки миг е... Божи дан!"