Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност, тъжна като джаз.
Като доверие в секунди светлина,
като отломък неочакван мрак.
Размити са съдбовните следи от вятъра,
пустинно-скитащ, от вечните пулсиращи вини.
Все по-далече птиците отлитат...
Студена е и няма нежността, разбита,
откровена като вяра,
пилее тази нощ дъждът
взривените ѝ сини капиляри...