Годините ме носят все нагоре
по неизвестния за мене път.
Под слънцето живея аз отколе
във уморената от грижи плът.

Във този небосвод с човешки дири
оставям аз и моята следа.
И песен космосът за мен ще свири
за поздрав благ към земните чеда.

Потърсил и утехата в небето,
ще търся, мила, място и за теб.
Понесла грижите на битието,
ще те забуля със лазурен креп.

И тук ще бъдем двама, като китка,
И тук ще бъда твоя скъп другар.
Ти- все по- бяла нежна маргаритка,
А аз пък- твоя пламнал минзухар.