Той седеше, отпуснат в стола, а устните й преминаваха по нагорещеното му тяло, бавно обхождайки всяко кътче от него.

     Беше тъмно, уединено, стая на последния етаж в стара сграда, където нищо хубаво не се случваше. Деца идваха тук да се друсат, заблудени момичета да правят секс, в няколко от апартаментите всъщност живееха хора, ако хора беше правилното определение.

- Ще ти трябва това – Алекс се надигна и кимна към веригите, лежащи на прашният под.

- Сигурен ли си? – топлите й очи проследиха реакцията му, не разгадаха нищо в леденият му взор.

Кимна, наведе се и извади от чантата си копринени ленти, с които уви китките му, преди да сключи краищата на веригите около тях. Колкото и да беше опасен, тя не искаше да го нарани.

     Тя имаше котешки очи, светла кожа и фризирана на едри къдрици руса коса, налети форми, тънко кръстче, класическа красота. Погледна го, но не можеше да отгатне какво си мислеше той. Очите му бяха с цвета на развълнувано море, не се отделяха от нея, черната коса се спускаше покрай бледото му като платно лице и го правеше зловещ.

- Продължавай – подкани я без следа от емоция в гласа.

     Тя се приведе и плътните й устни пак заслизаха по бледото му тяло, Алекс отпусна глава на облегалката, но намеренията му да се отдаде на поквареното си съзнание не проработиха за дълго. Усети парене в гърлото и ръцете му се свиха в юмруци, веригите изтракаха.

Когато тя стигна там долу и пръстите й се плъзнаха и обхванаха члена му, Алекс изръмжа и дръпна ръцете си устните й продължаваха уверено да целуваха шията, това надигна неконтролируемо желание у него. За кръв.

     Ръцете й умело докосваха и възпламеняваха тялото му равносилно на нажежена стомана.

Момичето се пресегна и взе от земята колието си, което бе свалила заедно с бюстието и копринените бикини, обкрайчени с черна дантела. Видя неподправеният страх в очите му, когато го доближи до незащитената му кожа.

     Кръст, малък, бляскав, от чисто сребро, висеше на дантелена черна основа с формата на криле на прилеп. Момичето не дочака и поднесе бижуто към голата му кожа, което изсвистя при допира за части от секундата, оставяйки лъскав червен белег.

- Махни го – той бе извърнал глава, дори не искаше да го погледне.

Тънка струйка кръв се бе появила, тя се наведе и я облиза с върха на езика си, следата не заздравя веднага.

     Алекс присви очи и се опита да успокои дишането си. Болката бе изчезнала почти веднага, но още усещаше допира на среброто.

Жената се усмихна на реакцията му, явно не разбираща, целуна и засмука старата следа, и допря колието отново.

     Този път той трепна и изръмжа, болката бе попарила възбудата моментално. Знаеше, че ако тя продължеше по този начин скоро нямаше да може да се владее.

     Момичето бавно проследи с език очертанията на зърната му, и този път задържа дори по- дълго, тя можеше да види как кожата се стапя по ръбовете кръста. Едновременно с това бедрата й се търкаха в неговите, движейки се в порочен танц.

Алекс изви глава назад, ноктите се забиваха в дланите му, отвори уста като да поеме глътка въздух, усети как напрежението се засили, зъбите му се издължаваха. Сега бе момента, в който тя трябваше да се облече и да бяга, но знаеше, че бе достатъчно глупава, за да остане.

- Знам какво искаш – прошепна с кадифен глас, докато се движеше бавно нагоре надолу и гърдите й се галеха в него.

Започна да целува шията му, като през това време извади малък сгъваем нож, и дългите й пръсти се плъзнаха по острието му.

   Алекс не можеше да заблуди себе си, погледът му се насочи към него и желанието му да вкуси кръвта й стана почти неудържимо.

- Ти си бил по- опасен, отколкото си мислех – порица го тя и се усмихна подигравателно. Сетне притисна ножа към пръстите си, от тях мигновено бликна топла кръв. – Искаш ли?

Той се издърпа напред, но тя отдалечи ръката си, оставяйки го да се моли в ръцете й.

Тя подсмихна и най- сетне се смили над него, допря кървящите си пръсти до устните му, Алекс ги пое и кръвта й се застича в устата му.

     Смучеше пръстите й и усети как това й доставя удоволствие, тялото й беше топло облегнато на неговото, потрепери и притвори очи. Секундата, в която се разконцентрира беше достатъчна.

     Вампира изпъна гръб и се наведе към нея, устните му се допряха до бялата й шия едва, мрака в стаята оставяше всичко случващо се в тайна. Желанието й се засили и тя инстинктивно се намести върху него.

- Пусни ме – прошепна той, стиснал окованите си ръце в юмруци.

- Не...

- Пусни ме – повтори, все така шепнешком, почти умолително, започна да целува шията й, леко се смръщи.

     Жената вече беше под негов контрол, не осъзна как все още кървящите й пръсти се преместиха от гърдите към китките му, размота ги и се наведе повторно към него, очакваща продължението.

    

       Но то далеч не бе така приятно, както се бе надявала. В момента, в който се освободи Алекс се изправи на крака, хвана крехкото й телце и го захвърли на земята, тя извика в уплахата си.

     Онази топлина между тях, увереността й, неговата покорност... Гледаше как той се изправя над нея, блед като призрак, очите му светеха в червено, на лицето му бе изписана страховита ярост.

- Ти и приятелчетата ти нямате представа с какво се захванахте.

Сграбчи я за тила и я вдигна до нивото на очите си.

- Какво правиш, не, аз...

Задърпа се, стиснала ръката му в своите, облечени в черните ръкавици, малкото й лице бе изкривено в уплаха.

- Знаеш ли какво е за един вампир да бъде белязан със сребро? Мислиш си, че това е игра ли?

Гласът му беше дълбок и ръмжащ, още преди тя да успее да изпротестира той се наведе и захапа гърлото й, разкъсвайки артерията й. Усети я как се размърда под него от болката, усети как костта се чупи под напора, остави я да се свлече и изгледа незначителното същество в краката си с нещо между омраза и презрение.

- Сега ще довърша и останалите.