Дон Кихот и Хамлет се видяха.
-Кой ще застане пред дулото заради тебе,
и заради кого ще застанеш пред дулото ти? -
Дох Кихот се изгуби във себе си
тежки вежди повдигна едва.
В очите му потъна времето,
- Аз ще застана за всеки,
а за мене, не искам да знам!
Ще ме помни ли някой навеки
малък ли ще съм или голям.
Една илюзия сме с тебе братко!
Тук всеки "убива" грубо и "сладко"
от липса на любов и за пълна хазна!
-Да бъдеш острието на копието или да не бъдеш?! -
попита Хамлет сякаш Вечността.