От уличните лампи капе кръв,
а музикантите под тях са нереални,
и музиката им е просто блъф
по улиците, пътища за ненормални.

Рисунки в комикс са, или изтрити снимки
във албума, наречен просто миг...
Сънуват философия измислени блондинки
и Еврика ечи във всеки вик.

Пълзят невиждащи по глухи коловози,
разстила се мъгла в агония.
Говорят с бъдещето неми некролози
останали дори и без история...

От пеперудите заражда се зората
изпиваща им цветовете нежни...
Откраднала им е за да лети, крилата,
а те възпяват я с обичане във песни...

А огледалата дарени са със памет
и запечатват всичко безвъзвратно.
Въпросите им сякаш ги задава Хамлет,
но чуваме ли ги? Това е малко вероятно...

Небето е последната безмитна зона
и затова... от него се страхуваме...
Вървят си мравките във траурна колона
обречени на сиво съществуване.

Пък лудостта е често монолог
на търсещият отговори заблуден...
Какво ли вижда извън видимото Бог
във този свят, от него сътворен?

21.02.2016.

Георги Каменов